Повече от щастлив съм да съобщя, че новият проект на Прайм Геймс е реализацията на компютърна игра по епичната поредица Fabled Lands от средата на 90-те! Но нека да отстъпя крачка назад и да ви разкажа...
Размишлявайки от къде да подхвана предстоящата важна тема, решавам да потърся упование в един от любимите си цитати от блога на Дейв Морис:
Играчите се събират около масата. Още докато кенчетата кока-кола не са престанали да съскат, а пакетите с чипс се разсипват по купите, някой поглежда към картата и обявява:
- Чувам, че има изоставена крепост отвъд мочурливите плитчини.
Водещият се консултира с правилата:
- Мнозина твърдят, че това е крепостта на легендарния герой Хруга - макар че това със сигурност е просто мит.
Планове се кроят. Закупуват се и се оборудват кораби. Един от играчите притежава умението „Морски капитан“ и бързо начертава курс. Друг осигурява провизиите, от които групата ще се нуждае. Скоро са готови да тръгнат на нова експедиция. И всичко това, защото един от тях случайно е забелязал символа за руини в далечния ъгъл на картата...
Обичам да играя Подземия и Дракони. Още навремето преходът от книги-игри към ролеви игри на хартия ми се стори като съвсем естествен ход на нещата. Всъщност, съвсем скоро възнамерявам да напиша блог статия за това как близките ми приятели и аз възкресихме хубавата традиция да се събираме и играем регулярно „Подземия и Дракони“, и как това ми помогна в разработването на игри.
През 90-те нещото, което най-много се доближаваше до западните ролеви игри, беше поредицата Кървав меч на Дейв Морис и Оливър Джонсън (впоследствие научих, че и Джейми Томсън е бил намесен в нея). Тези книги-игри бяха по-различни от останалите, които имах. Във всяка една от тях между един и четирима играчи можеха да влязат в ролята на персонаж от даден клас. Някой можеше да е потаен Тарикат – майстор в промъкването и стрелбата с лък, а друг можеше да е Магьосник, разполагащ с набор от могъщи заклинания като Мъглите на смъртта или Мълнията на Немезида. Заедно четяхме и правехме избори, биехме се на бойни полета, хвърляйки зарове, и се потапяхме в митологичния фентъзи свят. Тези книги-игри, редом с Пътя на Тигъра, бяха несъмнено най-епичните поредици интерактивна литература за поколението на 80-те.
Бях изненадан да открия, че освен тези поредици, е имало още една от тандема Дейв Морис и Джейми Томсън, а именно - Fabled Lands. Оказва се, че тя никога не е била превеждана или издадена на родния пазар. Не само това, но открих, че макар и останала незавършена, тя е привлякла едни от най-верните фенове на жанра, които ревностно пазят спомена за нея жив години по-късно.
Всъщност, като за фен на книгите-игри, бях доста позакъснял с откритието на Fabled Lands. Научих за поредицата чак когато Kickstarter кампанията за книга 7 беше успешно финансирана. Към въпросната кампания имаше кратко демо, от сорта на стотина епизода. Дръпнах го на компютъра си и му дадох шанс. Беше адски особено! Абсолютно свободно обикаляне на всякакви локации в рамките на един град, множество избори, но след никой от тях не може да направиш почти нищо. Не се ориентирах какво да правя. Ядосах се и я захвърлих. По-късно обаче не ме оставяше мисълта, че една книга-игра ме е надхитрила, и реших да и дам втори шанс. След преодоляването на първоначалния шок, полека-лека успях да разгадая какво трябва да направя. Да напредваш в играта си беше главоблъсканица само по себе си, а аз обожавам главоблъсканици. Също така беше пълно с различни историйки с много приятна атмосфера. Сещам се как впоследствие разказвах на приятелите си разпалено какво и как ми се е случило. Усещането беше като много добра ролева сесия с добър Водещ, който е оставил играчите сами да измислят историята си.
Скоро след това в ръцете ми попадна гореспоменатата книга 7, The Serpent King’s Domain, и се потопих в мистериозния континент на Анкон-кону, Пернатите земи. Изследвах руините на градът на призраците Таршеш и бродих в Елаз Карнакуен, владенията на духовете. Проправях си път сред Плачещите джунгли, земя виждана рядко от чужденци, и се сблъсках с гнева на Змийския Крал – Намагал.
А сетне кораб ме очакваше на пристанището, който да ме отведе в чудните земи на Харкуна, където да похарча натрупаното си състояние…
Fabled Lands безспорно се усеща като компютърна игра на хартия. Няма единна история, няма сюжет. Вместо това може да обикаляте свободно шест книги, всяка една от тях представляваща дадена локация. Така, например, ако достигнете върховете на високите планини в северна Сокара, в книга първа, може да откриете проход, който да ви отведе във варварските равнини в четвърта книга.
Пътешествията водят до много интересни и някой път налудничави случки. Като например да освободиш Великия Крал от замръзналата му гробница и да преобразиш облика на земята. Или пък да ограбиш гробниците на Шадар в търсене на съкровище, не по-голям от буболечка. Дори да се сдобиеш с тайната на безсмъртието, съхранявана на едно място заедно с много древно зло…
Също така има и изключително тежък за усвояване икономически аспект, състоящ се предимно от търговия с помощта на местната валута – Шардове. Има множество начини да се сдобиете с пари – чрез търговия на безброй предмети, ловки маневри в местната търговска гилдия, залагане на зарове в кръчмите, трупане на запаси от ценни стоки в собствени имоти, купуване и продаване на карго, пренесено на борда на прясно закупен плавателен съд и други. Разбира се, икономическите хватки не са за всеки, а търсенето на наемници със склонност към самоубийствени мисии с ниско заплащане винаги е по-високо от предлаганото! Попитайте местния вампир.
Всичко носи същото усещане, каквото и едно модерно компютърно RPG предлага на своите играчи.
В началото на 2017 основах Прайм Геймс. Започнах полека-лека, адаптирайки кратки разкази-игри, развивайки постепенно уменията си. Бързо превъртаме лентата и е 2019-та година, а гейм студиото вече има изградено портфолио. Бях гладен за голямо заглавие и закопнял най-накрая да седна и да създам истинско RPG.
През годините следях блога на Дейв Морис. Усетих вакума от липсата на достойна дигитална адаптация на техните книги и започнах да кроя пъклени планове (както си му подобава на един истински последовател на Черния лорд). Денят, в който да се свържа с тях и да поискам правата на произведенията им, скоро настъпи!
Планове се кроят. Закупуват се билети и се оборудват самолети. Един от играчите притежава умението „Управител“ и бързо начертава курс към Лондон. Друг осигурява провизиите, от които групата ще се нуждае. Скоро биват готови да тръгнат на нова експедиция. И всичко това, защото един от тях случайно е забелязал e-mail адреса в далечния ъгъл на сайта на авторите...
Вълнувам се да поема на това пътешествие, цяла експедиция, за да превърна тази епична поредица в компютърна игра. Нека да отбележа като за начало, че ще има:
И още много, много други неща, които ще разкривам поетапно с бъдещи новини.
Горд съм и вдъхновен от открилата се възможност! Съвместната работа с Дейв и Джейми върви изключително гладко и е истинско удоволствие. Току-що преминахме заедно през последната итерация на дизайн документа за битките и новата система за прогресиране в ранк, и сме развълнувани от предстоящия прототип.
Някъде в предстоящите седмици или месеци очаквайте официалния тийзър трейлър на играта и страничката в Steam.
Датата на издаване на играта се очертава ранната 2021. Междувременно, сте добре дошли на съвсем пресния официален Discord сървър на Прайм Геймс, където можем да обсъдим повече по темата!
English
Коментари