"Mongol General: We won again! This is good, but what is best in life?
Mongol: The open steppe, fleet horse, falcons at your wrist, and the wind in your hair.
Mongol General: Wrong! Conan! What is best in life?
Conan: Crush your enemies. See them driven before you. Hear the lamentations of their women.
Mongol General: That is good! That is good."
Този цитат от "Конан Варварина" (1982) ме преследва през последните 4 години с непрекъснато отекващ в главата ми въпрос: "Кое е най-хубавото нещо в живота?" Винаги съм искал да се сдобия с това знание и да бъда толкова уверен, също като Конан, стане ли дума за пътя, който съм избрал.
Моето име е Виктор и съм основател на Prime Games (прайм игри, Кхъ-кхъ). Повече от 8 години съм в софтуерната индустрия, като последните 4 бяха в корпоративния свят. "Корпоративен свят? Хах!" - Чувам глас, изпълнен с недоверие. Той продължава: "Хубави думички, но какво пък ти разбираш от това?" В страни от факта, че чувам гласове и прочее, това означава, че съм бил част от организация с 600+ служители по целия свят. В ролята си на технически директор, част от R & D отдел от двеста души, участвах в правенето на софтуер, който е продаван за милиони долари на най-големите имена в индустрията, като например: HBO, eBay, NASDAQ, Verizon, Comcast и т.н. Беше страхотен и много ценен опит. Ако с машина на времето бях поставен пред същия избор бих поел отново по същия път. Все пак, този етап е зад гърба ми.
Защото имах лукса пред мен да стои нов избор.
Реших да променя живота си. За мен това означава да имаш чудесно семейство, да живееш здравословно, да бъдеш креативен, да имаш устойчива работа, която обичаш, и, както обичаше да казва мой колега, най-накрая, но не по важност - време за всичко това.
Обичам игри. Бордови игри, книги-игри (все пак не споменах ли "избор" поне няколко пъти), компютърни игри, конзоли, ролеви игри на хартия, каквото се сетите! Израснал съм с Warcraft, Diablo и Starcraft на Blizzard, книгите-игри на Колин Уолъмбъри, Майкъл Майндкрайм и Джордж М. Джордж, Подземия и дракони, Братя Марио и още много! Спомням си, когато през 1998 г. неистово исках да създам компютърна игра, защото се влюбих в Age of Empires! Ето защо започнах да уча програмиране. Предполагам, че много от програмистите са започнали да учат този занаят поради вътрешни подбуди да правят игри. 20 години по-късно се завърнах към корените си!
Докарал съм до тук. Размишлявам. Щастлив съм, че отново имам шанс да бъда креативен. Започвам полека-лека, с малко. Ще поживея и ще видя дали достатъчно от вас ще харесате това, което създам. Ако се окажа на прав път, ще постигна една от големите си мечти. Трудната задача пред мен е да превърна правенето на игри в едно успешно начинание.
Държа да отбележа, че благодарение на Интернет и информационните технологии имам шанс да постигна всичко това в България, в града, в който съм израсъл и обичам - Пловдив.
English
Коментари