В Илдре гъмжи от чудовища - върколаци, вампири, превръщащи се... Има и същества толкова странни и ужасяващи, че дори нямат имена. Те същестуват, те са тук, те са част от ежедневието на местните, които избиват бавно и методично. Ликантропията и вампирясването не са нещо свръхестествено или резултат на непозната магия. Те са болести като всички останали, като понякога се появяват епизодично, а понякога предизвикват цели епидемии, а най-често се "лекуват" с метални остриета и огън, а не с билки и отвари.
Общ преглед: Герои
Автор: Ерик Берт
Превод от: Френски
Държава: България
Издател: Сдружение Книги-игри
Дата на издаване: Декември, 2015
Епизоди: 146
Играта има уникална система поради факта, че няма един единствен сюжет, по който действието се развива. Играчът наема различни приключенци и герои, които да изпълняват мисии за него, а това допринася за разнообразието от сюжетни линии. При много книги-игри голяма част от съдържанието остава скрито на първо четене - причината обикновено е кратък или недобре замислен gameplay. "Герои" успява да се разгърне по начин, който позволява да бъдат изиграни голяма част от епизодите й още при първия прочит. Това съвсем не значи, че следващите прочити няма да възпроизведат нови истории. След като героите ти са изпратени на мисии, част от тях може да намерят смъртта си, да изоставят мисията или просто да се провалят. Така една мисия може да бъде изиграна повече от веднъж и всеки следващ път да бъде изпълнена от различен наемник, което води до ново преживяване.
Освен всичко това, всеки герой има собствена история и цел, която следва - нещо, с което трябва да се съобразяваш по време на играта и при избора си на герои и мисия. Това е още един елемент, допринасящ за уникалността на играта, нивото й на трудност и игровия аспект.
Научавам от първите редове, че съм могъщ магьосник, който се намира в земите на Илдре - земи, изпълнени с чудовищни създания, някои от които, по-зловещи и опасни от обикновените върколаци или вампири, населяващи тези места. Това са земи на легенди, разказващи за кръвопийци, зли вещици и тъмни сили, обитаващи горите наоколо. Скрити зад тези легенди обаче са истински истории - ужасяващи истории за майки, които убиват децата си, защото имат по-развити кучешки зъби от нормалното; смразяващи кръвта истории за благородници, изгаряни живи в именията си от собствените си слуги, набедени, че са сключили сделки с тъмните сили. Илдре е прокълната и извратена земя, изпълнена с ужас и насилие, а аз се намирам в нея, за да сложа край на всичко това.
Авторът ме информира, че съм странстващ магьосник, който обикаля света, за да поправи злините в него. Предполагам, че съм чул за земите на Илдре и проклятието, което тегне над тях и това е причината за моето пътуване. Макар да съм се справял и с по-тежки задачи, тази няма да е никак лесна, особено след като незнайно заклинание удобно ме лишава от магическите ми способности и забранява да използвам могъщата си сила (да се чуди човек за какво изобщо ставам). Има и друг начин, по който мога да открия извора на злото в Илдре и да го унищожа. Ще сторя това, като наемам млади девойки и младежи да изпълнят мисиите, които сам не мога - това ще са моите герои. И така, първото място, към което се насочвам при влизането си в Илдре, е, разбира се, местната кръчма - емблематично място, което често съдържа повечето от отговорите, които човек търси (макар доста по-често - повечето от пияниците и опасностите, които човек изобщо не търси).
Можеш да ползваш услугите на два вида наемници - приключенци и герои. Започваш с 20 жълтици, които са ти необходими, за да плащаш на наемниците си, авансово, когато им връчваш мисия.
Приключенци: веднъж изпълнили мисия не се захващат с втора; не се бой, винаги се намира по някой нов приключенец
Заплащане: приключенец без никакви умения струва 2 жълтици, а 5 жълтици е цената за такъв с едно от следните умения: боец, дипломат, търсач (ти решаваш кое умения да му присъдиш според това кое е най-удачно за мисията, на която го пращаш)
Предмети: ако ги екипираш с един или повече предмети, които мислиш, че ще са им необходими за успешното изпълнение на мисията, считай тези предмети за изгубени, тъй като приключенците никога не ги връщат, проклетите псета!
Героите, за разлика от приключенците, притежават характерни умения. Всеки герой има различни такива, затова и книгата-игра услужливо ми помага с дневник, в който мога да разгледам героите, които срещам в кръчмата и мога да склоня да ми помогнат с мисиите:
Герои: можеш да ги използваш за мисиите си толкова пъти, колкото пожелаеш, стига да си плащаш всеки път
Заплащане: средно по 5-10 жълтици, но всеки герой има различни умения, което предполага и различна цена. Първият път обикновено е безплатен, но няма промоции от типа "Използвай 2 пъти, за цената на 1", съжалявам.
Алтернативно Заплащане: ако нямаш пари, можеш да платиш и с предмет (цената на всеки е записана до него в скоби)
Предмети: героите се привързват към предметите, които им даваш и ги задържат за себе си, така че знай, че веднъж щом ги екипираш за дадена мисия, ще могат да ги използват и за следващата - умен ход, използвай го!
Мисии: започвам приключението си със списък от мисии, които набелязвам за себе си, опитвайки се да науча повече за случващото се в Илдре. Отстрани до всяка мисия е отбелязано нивото на трудност: лесно, средно, трудно, невъзможно. По време на играта е възможно да бъдат отключени и още мисии (както и герои), които да те доближат до разкриването на кой или какво стои зад проклятието над тези земи. В случай че мисията не бъде увенчана с успех, винаги можеш да пратиш нов наемник да изиграе мисията отначало - затова по-добре гледай да можеш да си го позволиш!
В началото разполагам с няколко предмета, никакви кодови думи и, още по-лошо, никакви точки репутация! Трябва да се докажа пред населението на Илдре - това са хора, живеещи в страх и недоверие помежду си и единственият начин да увелича репутацията си е като успешно завършвам мисиите си. Колкото повече репутация трупам, толкова по-склонни ще бъдат местните да ми предложат помощта си, информация или предмети.
Докато работя върху това да разкрия мистерията около Илдре съм отседнал в страноприемницата на града за известно време. Бил съм тук и преди, така че съдържателят ме познава и ми помага да не се набивам на очи по време на престоя си. Хората тук нямат вяра на никого, а аз не искам да привличам нежелано внимание. Прекарвам дните си скрит в църквите, тайно подслушвайки разговорите на монасите, разговарям с местните, опитвайки се всячески да науча колкото се може повече за злощастните събития в Илдре, но нищо от това не ме приближава до отговорите, които търся. Тогава решавам, че трябва да намеря по-достоверни източници на информация и си поставям нови задачи. С други думи, набелязвам първите си мисии.
Местните (лесна)
Тази мисия не е битка, а е свързана с дипломация. За нея ще е нужен наемник, който притежава чар и умее да си служи с него, за да извлича информация от околните.
Орденът на убийците на чудовища (лесна):
Членовете на Ордена са фанатици, които са по петите на всичко, струващо им се по-странно от нормалното. Поради крайно бруталните си действия самите те са не по-малко гонени от обектите на своите преследвания. Освен всичко това, те са развили параноята си до такава степен, че ще ти е необходим някой, който наистина умее да убеждава, за да успее да склони пазителя на архивите да сподели с него документите, които Ордена пази относно срещите си с най-различни чудовищни създания (информация, която определено може да ти е от полза). А може и да използваш някой, достатъчно умел да се промъкне вътре, за да ги открадне.
Замъкът на графа (лесна)
В замъка на графа е вероятно да попадна на документи с важна информация за Илдре. Доколкото ми е известно, целият род на графа е избит от убиец на вампири, а сградата днес е безлюдна. Възможно е да има създания, които да са се настанили там, но те едва ли представляват някаква опасност.
Баба Яга (средна)
В Илдре има много вещици, но повечето от тях владеят не повече от едно-две вълшебства и едно защитно заклинание. Вещицата на всички вещици обаче е все още тук - Баба Яга. Била е изгаряна жива, набучена на кол и убивана по всевъзможни начини само за да се появи отново един век по-късно или, стига да реши, дори на следващия ден. Шансовете наемникът, който изпратя, да бъде превърнат в крастава жаба са големи, но с Баба Яга може да се преговаря, стига само компанията й да успее да я очарова.
Хайка (трудна)
Колкото и тривиално да звучи за Илдре, в едно от близките села има чудовище, което тероризира хората. Не е ясно какво представлява звярът, но стъпките, които оставя, наподобяват тези на огромен вълк. Макар убийството му да не реши мистерията на Илдре, никой няма да ти се сърди, ако успееш да отървеш хората от злата напаст.
Виждам, че всички мисии са отбелязани като лесни освен една, за която пише, че е трудна. В такъв случай мисля, че е съвсем разумно да се насоча именно към нея - #многосмесмели! Осъзнавам, че ако избера втората по трудност, тази с Баба Яга (средна), мога да използвам Сладкодумния без да заплатя, тъй като първата си мисия той изпълнява безплатно (за разлика от някои от останалите герои). Освен всичко, мисията е от тип "дипломация", а героят, към който се насочвам е именно дипломат. Чудесно! И тъй като не съм се засвяткал да профукам всичките си пари, на добър час, сладкодумецо!
Баба Яга изглежда ужасяващо и, разбира се, смразява кръвта на младия ми герой, но Сладкодумния притежава чар, на който дори тази стара вещица не може да устои. Тя се оставя да бъде пленена от сладката му реч и след като изслушва историята му, Баба Яга споделя своята. Разказва за отминали времена, много преди Илдре да бъде прокълнат - времена, в които магията се е носела навсякъде и в света царувало равновесие. Един ден имало експлозия на незнайна, тъмна енергия, омраза, перверзия и ярост - експлозия на всичко що е зло и опасно. Светът се променил в този ден, но това не било всичко. Скоро след това, магията започнала да губи своята сила над света, а това спомогнало и за отслабването на хватката на черното проклятие, в което бил приклещен.
Когато магията постепенно изчезнала всичко отново имало логика и равновесието било възвърнато. По причини необятни за никого обаче Илдре останало злокобното място, в което се било превърнало. Затова Баба Яга се преместила по тези земи, споделя тя на Сладкодумния, за да открие причината за случващото се тук. И действително успяла! Вещицата заръчва на младия мъж да се покачи на най-високия връх на най-високата планина и да открие входа на пещера, където го очакват хиляди стъпала, водещи към недрата й. Щом слезе по тях, в дълбините на пещерата ще открие отговорите, които търси. С тези думи тя го отпраща да си върви, оставайки го с повече въпроси, отколкото отговори.
Тъй като не съм и очаквал да съм разгадал половината от загадката едва след първия си избор, се радвам, че съм попаднал на следа. Още повече съм щастлив, че отключих и нова мисия - Пещерата накрая на света (тип - търсене; трудност - трудна), и нов герой - Магьосника (търсач и боец)! Отбелязвам мисията си при Баба Яга за изпълнена и избирам да продължа към тази с пещерата, която току-що отключих.
НЯМА НАЧИН! Има нещо много сбъркано със съсловието на магьосниците... Магьосника, който исках пратя на мисия, ще приеме само ако му заплатя някакъв кристален череп, с който не разполагам, а този герой беше идеален избор за мисията с пещерата - той е търсач, а мисията е от тип търсене; също така е и боец, а бас държа, че това ще бъде от полза там долу сред скалистите недра.
Няма значение... Имам Паметливия сред списъка си с герои, а той също е търсач. Изпращам него на мисията и правя добре, че се спирам на този герой. Катеренето по стръмната планина и слизането по безкрайните стъпала надолу към недрата на пещерата изглежда не са никакво препятствие за моя наемник. Той е толкова изтощен, а имайки предвид как е нарисуван в книгата - толкова слаб и безпомощен, се чудя как така пустият му селянин е още жив. Сериозно, погледнете го:
Въпреки вида си обаче, той упорито върви напред към непознатото, когато изведнъж достига място, толкова красиво, че човек би решил, че е попаднал в самия Рай. Зеленина обгръща прекрасни водопади и ручеи, а ромонът на водата е съпроводен единствено от нежното чуруликане на птиците. Паметливият обаче знае, че Райската градина не съществува - съществуват единствено чудовища, спотайващи се в мрака, търпеливо очакващи да настъпи техният час. Това му помага да устои на магията на чутовното място и това, което най-вероятно щеше да е краят на някой от другите ми наемници, той оставя зад гърба си и продължава напред. Най-сетне попада на нещо - жена накрая на пещерата, седнала на земята в родилна поза и държаща в ръцете си кутия.
Жената надава умолителен вик Паметливия да се приближи към нея. Тогава му се разкрива - разказва, че някога имало бог, който се влюбил в нея. Тя обаче не изпитвала същите чувства към него и затова той решил да я накаже. Заради чувствата й към друг, богът дал на жената мистериозна кутия и й заръчал никога да не я отваря. Въпреки, че му станало ясно, че планът му няма да сработи поради изпълнителността на жената в това да следва заръките му, той все пак успял да я подмами да отвори прокълнатата кутия. Цялото зло на света, което било затворено в нея, се изляло навън. Жената успяла да затвори кутията и да запази част от него вътре. За това била осъдена да прекара вечността тук в пещерата, с кутията все още у нея.
Жената приключва историята си и подава кутията на Паметливия. Той протяга ръце напред, за да вземе ("Пълен идиот!") и в момента, в който поставя ръцете си на нея, жената внезапно се изпарява. Точно преди да изчезне, тя промълвя: "Него вече го няма, но синът му е тук... нашият син... в тези земи, на мястото, където се срещнахме за първи път; мястото, където мечката среща сьомгата..."
Паметливия се завръща обратно при мен и разказва за случилото се. Веднага щом завършва разказа си, се заравям в книгите си и успявам да открия, че в Илдре все още съществува местност, която наричат "мястото, където мечката среща сьомгата". Това е там, където реката извира от планината - място, наричано Черните тресавища. С други думи, поредната мисия, която отключих.
Време е за кратък анализ - все още търся причината за проклятието, което тегне над тези земи и току-що открих, че синът на отмъстителен бог се крие в Черните тресавища на Идлре. Освен всичко това, изглежда че у мен е и кутията на Пандора (споменах ли, че записах в кодовите си думи "кутията на Пандора"?). Така всичко, което остава да направя сега е да се насоча към Черните тресавища.
И точно тогава авторът се намесва! "Ако си отключил мисията Черните тресавища, но ти липсва кодовата дума забрава, отиди на епизод 79" - рекох си, това няма как да е хубав епизод! Епизод 79 ми съобщава, че тази вечер не успявам да спя спокойно - въртя се през цялата нощ, като че се боря с някаква невидима сила, изгаряща ме отвътре; сила, която в крайна сметка изглежда надделява над мен, защото на сутринта нямам спомен от това, че съм открил Черните тресавища. Мисията, уведомява ме авторът, ще бъде достъпна отново, ако успея по някакъв начин да я отключа (Я пак?). Ей на това му казвам обрат!
До момента имам две успешно приключили мисии и всичките си пари в наличност. Мисля, че съм голям щастливец на такъв ранен етап от играта да отключа епизодите, които изиграх. Сдобих се с ценна информация, да не говорим, че спечелих нови герои. И все пак не мога да не се запитам дали не пренебрегнах малките съкровища (предмети и информация), които несъмнено се крият в първоначалните ми мисии, за които забравих. С това наум, решавам да се върна към една от тези мисии и да избера нещо лесно - като например да изпратя Бандита при Ордена на убийците на чудовища.
Неохотно заплащам 5 жълтици и отпращам Бандита на мисията му. В крепостта на Ордена, той обикаля коридорите известно време преди да стигне до една врата, която отваря. В добрите традиции на всяко "класическо, добре написано и себеуважаващо се" фентъзи това решение, разбира се, е абсолютна грешка. Тухли, срутващи се от тавана, яростно прелитащи стрели, стрелкащи се боздугани и безпощаден огън са едва встъпителната част от арсенала, с който Орденът посреща неочакваните си посетители. Аз обаче съм късметлия, че избрах не друг, а именно Бандита за тази мисия!
(Отново, в традициите на четенето на книги-игри, моята интуиция ме задължи да се уверя, че Бандита е наистина правилен избор. Знам, че ще оцените искреността ми, защото, хора, нямате си идея колко е трудна играта!)
Изборът ми на герой за мисията се оказва повече от правилен. Той може да е бандит, но съвсем не е безмозъчната торба с мускули, както някои биха предположили - след като внимателно изучава навиците на Ордена с дни, проучва всички входове и тайни проходи, той осъзнава, че единствено нестандартен ход би го вмъкнало в крепостта. Ето защо наема бандит-аматьор, който се промъкна вътре и точно в момента е под обстрела на описаните горе дяволски капани, заложени от Ордена. Тогава се появяват и самите стражи на Ордена и залавят натрапника пред погледа на Бандита. Покрил се в тайното си скривалище, той наблюдава как отвеждат горкия му наемник, след което напускат помещението.
Необезпокояван, Бандита взема всички документи и карти, до които успява да се докопа и донася всичко при мен. Най-доброто от това е, че споделя колко още тайници е забелязал и колко ценни предмети е видял. За още 10 жълтици е склонен да се върне и да ме сдобие с още ценна информация. Човекът откровено ме изнудва! А аз, будалата, все пак решавам да му платя. След няколко дни на масата пред мен се намира забранената книга (нов предмет, който да отбележа в инвентара си). Допълнителното пътуване на Бандита отключи и нова мисия, наречена Сектата Ново Начало. Друга полза от това е, че вече разполагам с кодовата дума забрава, чиято липса преди ми коства мисията Черното тресавище, за чието същестуване не подозирам в момента. Накрая следва наистина най-добрата част - отново успях да отключа Черните тресавища (най-добре похарчените 10 жълтици)!
Напрежението расте, а аз не мога да си позволя да изгубя нито миг. Барабани драматично "звучат" в ушите ми, пулсът ми се ускорява - веднага проверявам кой взема най-евтино! Вещицата е готова на всичко за предмет/предмети на стойност 3 жълтици, но не приема пари. Това всъщност ме устройва чудесно и след като я снабдявам с окултен медальон (2 жълтици) и бамбукова флейта (1 жълтица), я изпращам към Черните тресавища - мисия от тип "търсене", подходяща за търсачи като нея.
В момента, в който Вещицата навлиза сред Черните тресавища се случва най-неочакваното: това място, изпълнено със сили отвъд разбирането на героя ми, решава да й разкрие част от тайните си. Споменът за отдавна изгубен град, който преди се е намирал тук, изплува пред очите й. Стоейки насред издигащите се сгради и руини тя съзира чудото, което градът някога е пазел - седем огромни монумента, изваяни от мрамор и гравирани със странни символи. Статуите са били невиждани за времето си - всеки символ е съдържал знание за едно или друго нещо, а съвкупността от символите на един монумент са представлявали една седма от познанието на света. Така например, една от статуите съдържа в себе си всичко, което се знае за думите, литературата, поезията и театъра; друга крие познания за числата, строителството и архитектурата. Внезапно всичко изчезва. Вещицата не вижда вече нищо освен черните тресавища, които са пред нея. И тогава, обзета от лудост, започва да копае там където са били основите на статуите, впивайки пръсти в сухата почва, обезумяла от устрема си да утоли жаждата си за знания. Постепенно загубва разсъдъка си, а аз губя и нея, и Черните тресавища, за чието съществуване отново забравям.
Започвам да ставам все по-сигурен, че Черните тресавища са мисия, която е от изключителна важност за разкриване на мистерията в Илдре - мисия, която постоянно ми се изплъзва и кой знае кога ще успея да отключа отново. С това наум, се оглеждам за следващото приключение, на което да пратя наемник. Решавам да изпратя Сладкодумния към Спокойните полета (мисия, която Вещицата успя да отключи по-рано). Отивайки там с цел разузнаване, героят ми се натъква на малък народ от феи, практикуващи опасна черна магия. С помощта на добрите си умения да преговаря той успява да се справи с тях със сладките си слова. Не открива нищо друго в Спокойните полета, но успял да смекчи нрава на феите, получава ценен съвет за из път - феите му казват да отиде до Пещерата накрая на света, където ще открие отговорите, които търси (направих го - нямаше чак толкова отговори!). Така разказана, историята в Спокойните полета изглежда кратка, но този епизод е всъщност доста дълъг и с малък шанс за успеваемост (да се измъкнеш от магията на феите, които владеят полетата и да те оставят да си тръгнеш жив е предизвикателство). В крайна сметка това, с което епизодът ме възнагради е нов герой и 2 точки Репутация - награда, която на фона на времето за изиграването му, не е много полезна и е точно каквото не ми трябва, за да отключа отново Черните тресавища!!!!!1
Успокоявам се, че всичко е наред... Проверявам показанията на следващия си герой, Кръстоносеца. Оказва се, че той следва своя мисия - да издири древен артефакт, който в Ордена му наричат Сълзата на Бога. Кръстоносеца обещава да изпълни мисията Сектата Ново начало безплатно, а кой съм аз, че да споря?! Нека си признаем - аз съм човек с 5 жълтици в джоба (Не ги брояхте, нали? Е, аз ги броях и вече са само 5...) и 5 удивителни в главата си, така че бъдете сигурни, че приемам предложението му.
Кръстоносеца отива до скривалището на сектата в старите мини на Илдре. Навлизайки все по-навътре, героят достига голяма зала, в средата на която се намира олтар. Това обаче не е всичко, което вижда - в залата са и членовете на сектата. Веднага щом усещат присъствието му, всички се нахвърлят върху върху него. Той изглежда твърде слаб, за да ги отблъсне, но съзира олтара и разпознава артефакта, поставен върху него. В този момент Кръстоносеца показва невиждана сила и, проправяйки си път през вражеската стена, достига до малкия кръгъл предмет. След като поставя така дълго търсения от него артефакт в ръката си, наемникът ми се превръща в проводник между този и отвъдния свят. Със свещения предмет в себе си призовава душите на всички онези, умрели за вярата си. Прозрачните духове на обикновени хора, свещеници и дори кръстоносци го обграждат като защитна стена и отблъскват онези, които все още дръзват да се изправят насреща му. Накрая единствено той остава в залата - върнат към предишното си аз, все още стискащ здраво в хватката си малкото светещо кълбо.
Трябва да призная, че спрямо главната мисия, всичко това ми изглежда като изкусно замаскирано разсейване с цел да загубя още повече време и пари. Разбира се, това приключение само по себе си беше добро, но единственото, до което доведе е 2 точки Репутация към предходните 2, които спечелих; също така ми спечели и кодовата дума мистичен. Тъй като имам нужда от повече отговори, отколкото от нови мистерии, трябва да призная, че не съм впечатлен. Нещата обаче се пооправиха със следващото изречение, което ме възнагради с безплатните услуги на Кръстоносеца за още една мисия - толкова развълнуван и най-вече благодарен е моят герой от успеха си, спечелил му кълбовидния артефакт, че ми предлага безплатната си подкрепа още един път.
Това е чудесно, но аз имам още 3 останали мисии - Хайка (която предполага убийството на върколак т.е. имам нужда от сребърния кинжал - предмет, с който разполагах в началото на играта, но дадох на Сладкодумния); Замъкът на графа (Граф кой? Граф Дракула? Това значи ли отново, че ще имам нужда от нещо сребърно, т.е. че трябва да използвам Сладкодумния и всичките си пари за тази мисия?); и Местните, която е лесна мисия, предполагам, че вървиш наоколо и разпитваш селяните за нещо съмнителено, което да са забелязали напоследък (да дам пари за нещо толкова просто ми се вижда безумно, но единственият друг избор, който не включва пари, е Кръстоносеца, а да използвам него е лудост, тъй като той би могъл да бъде много по-полезен в друга, по-трудна мисия).
Започна да става пълна каша...
Въпреки това, трябва да взема решение. Може да е прахосничество на уменията му на боец, но като добър търговец решавам да спестя малко пари, като изпратя Кръстоносеца при Местните (да, знам, че съм магьосник, а не търговец, но това пак не пречи да спестя пари, ясно?) Наемникът се нарамва със задачата и отива до някакъв местен храм, където намира един човек да седи пред камък, служещ за олтар на храма, построен от селяните. Кръстоносеца се настанява до непознатия и двамата не проговарят известно време. Тогава мъжът пита моя наемник каква е историята му и търпеливо изслушва разказа. Когато отново проговаря, непознатият мъж изглежда като че изпаднал в транс, а очите му блестят с особена светлина.
Разказва на Кръстоносеца за някакво Зло, което се е спотаило в Тресавищата и контролира Илдре оттам. Зло по-силно от всяко оръжие или магия; Зло, което само Бог може да прокуди. С тези думи той отпраща Кръстоносеца по пътя му.
Всичко това се оказва изключително полезно, защото освен информацията, с която се сдобивам, се оказва, че за пореден път отключих Черните тресавища. След като се сбогувам с Кръстоносеца съм готов да изпратя нов герой на поредната мисия - избирам Метаморфа (досега не го бях използвал, а и току-що забелязах, че изпълнява първата си мисия безплатно).
Метаморфът отива в Тресавищата и усеща силната енергия, която витае там. Той обаче е неподатлив на илюзиите, които това място се опитва да му пробута и успява да навлезе доста по-навътре от Вещицата. Щом стига до Сърцето на тресавищата (името на една от мисиите, които бях отключих, благодарение на него), той вижда създание, сякаш направено от кал. С течение на времето то се е сляло в едно с тресавището и човек трудно би различил формата му, макар да усеща присъствието му. Умът и емоциите на Метаморфа ми са на път да бъдат сграбчени в желязната хватка на създанието, когато героят ми се отскубва и решава да се върне при мен, без да предприема необмислени действия. Споделяйки видяното, наемникът ми дава шанс да се подготвя за съдбоносната си среща със сина на отмъстителния бог.
Прелиствам книга, която описва природата на тези създания и откривам, че се наричат Деца на Боговете. За тях се знае, че сеят хаос, навлизайки в сънищата на хората. Захранвайки се от хаоса, страха и омразата, тези създания променят облика на пределите, които населяват. За да могат да заситят неутолимия си глад, те черпят от енергията на земите - колкото по-силни стават съществата, толкова повече околностите тънат в разруха, докато не бъдат напълно заличени.
Как да се унищожи подобно създание книгата не споменава. Отчаян от късмета си, проверявам дали имам 3 точки Репутация, както ме съветва авторът, и дали имам Принцесата на разположение. "Да, имам ги" и "Не, нямам я", отговарям си. Въпреки това изглежда, че късметът е на моя страна, защото с наличните точки репутация, Метаморфа успява да отключи нов герой и не кой да е, а именно Принцесата.
Най-сетне стигнах до дъното на загадката! Сега остава да намеря начин да сложа край на живота на съществото в Тресавищата. Показания до момента: нелош набор от герои и приключенци, които да наема; само 5 жълтици, с които да платя и 3 мисии в наличност, една от които е съдбовна - Сърцето на тресавищата!
Мисиите, които имам ще ми дадат или предмети, или Репутация. Информация не ми е необходима, затова я оставям настрана. Решавам да загърбя и възможността за добра плячка от обикновените си мисии и да се справя с предметите, с които разполагам. С тези неща наум избирам Принцесата (дипломат и боец), която изпълнява първата си мисия безплатно, и я изпращам към съдбовното Сърце на тресавищата (тип - битка; трудност - невъзможна). Екипирам я с всичко възможно - кутията на Пандора, Забранената книга и магически пръстен, който да осветява пътя й в мрака (предмети, които или съм имал в началото на играта, или съм намирал в хода й).
Халюцинации и илюзии от всякакъв вид заливат Принцесата, докато тя навлиза все по-надълбоко в Тресавищата. Умът й обаче е по-силен от тях и тя не се прекършва пред коварството на тези атаки. Освен това разполага и с кодовата дума/фраза път сред тресавищата, която е причината героят ми смело да продължава да върви напред.
Проправяйки си път към сърцевината на това прокълнати място, на Принцесата й се налага да прояви сила и воля далеч отвъд човешките, за да преодолее менталните атаки, на които е подложена. Борейки се с всяка фибра на тялото си, което й крещи да се спасява час по-скоро, тя продължава да прави крачка след крачка.
Накрая на този епизод съм изправен пред последния избор, който трябва да направя. Авторът ми задава толкова специфични въпроси, че това ме кара да осъзная колко трудно е да победиш в тази игра и колко страхотна за преиграване я прави това:
Кой си изпратил на тази мисия:
- Ако е Паметливия или Магьосника и който и да е от тях има едновременно Кълбото на времето и Забранената книга, иди на епизод 2.
- Ако е Жената-звяр и има в себе си Драконовия кинжал или Кожената наметка, или пък ако си изпратил Ловеца, който обаче носи Кожената наметка, иди на епизод 19
- Ако героят, който си изпратил е Принцесата и тя има кодовата дума "наследство" заедно с клонка от Дървото на Живота, иди на епизод 140.
Списъкът продължава с още 4 избора, които са не по-малко детайлни. Въпреки факта, че имам Принцесата, не притежавам необходимия инвентар, описан в условието горе, затова вместо на епизод 140, отивам на 104 ("При всички останали случаи, иди на епизод 104").
Там прочитам, че обикновено човешко същество няма никакъв шанс срещу силата на подобно създание. Ако човек успее да покаже невиждана смелост, нечуван късмет и желязна воля, едва тогава той би имал на разположение не повече от няколко секунди в повече, за да стори каквото и да е - дори това би било нищожно в сравнение с могъщата сила на противника. Тогава осъзнавам, че битката е била изгубена преди още да е била започнала.
Минават дни, а от Принцесата няма ни вест, ни кост. Нито научавам какво е станало с нея, нито имам каквато и да е идея дали изобщо е жива. Похабявам последните си 5 жълтици, за да платя на един от верните си наемници да изпълни последна мисия. Тя приключва успешно, но това не води до нищо, тъй като не успява да отключи Сърцето на тресавищата, както се надявах. Не мога да си позволя да наема никого, а самият аз съм неспособен да изпълнявам мисии.
Със смесица от тъга и леко недоволство зачитам последните изречения на книгата, които ми съобщават, че в очите на местните започвам да изглеждам все по-вече като прокълнатия човек, който аз съм започнал да мисля, че съм. Време е да напусна Илдре и да опитам да се върне след няколко години, когато може би спомените за мисиите ми ще са избледнели и ще имам шанс да бъда приет отново от местното население. Дотогава обаче авторът смята, че е добре да възстановя репутацията си. Услужливо ме информира, че на север са се появили дракони, които тормозят хората - нещо, което би трябвало да не е проблем за мен, но още по-важно, нещо, което ще ми повдигне самочувствието. Добре тогава. Изглежда, че Северът ме очаква, затова ставам рано, приготвям нещата си и тръгвам на път към пропукващата се зора.
Брой битки: Битките са изцяло текстови и от значение е както кой герой сте избрали да изпратите (не всеки герой е подходящ за коя да е битка), така и снаряжението, с което сте го снабдили. В този си опит попаднах само в две битки, но в предишни изигравания съм имал средно около 3.
Преиграемост: С тази книга-игра ще имате преиграемостта, което искате. Непрекъснато отключвайки нови герои и мисии, "Герои" ще ви даде различни преигравания за часове напред.
Арт: Виждал съм и по-добър арт, но това съвсем не значи, че не харесах този. Артът тук е изключително приятен. Книгата е пълна с красиво нарисувани и равномерно разпределени илюстрации.
Система: Системата е справедлива, но е изградена на принципа "проба-грешка". Няма хвърляне на зарове или други методи, които да разчитат на сляп късмет за изхода на мисиите. Всичко зависи от преценката на играча и колко добре познава героите и мисиите - колкото повече детайли знае и по-добре разчита знаците в книгата, толкова по-разумни ще бъдат изборите и по-голям шансът за успех.
Стил на писане: Стилът на Ерик Берт е интригуващ. Играл съм книги-игри с повече фокус върху историята и дълги параграфи, които не предлагат много избори. Ако историята е добра, често си заслужава да се прочете една такава книга-игра, но игровият аспект в нея обикновено е доста слаб.
От друга страна съм играл и книги-игри с фокус върху игровия аспект, изпъстрени с избори, много от които може и да са проверки. С такива книги наистина се усеща, че играеш, но при тях винаги ми е липсвало добрия текст. Но да се постигне равновесие между описанията и игровите елементи в една книга-игра е голямо предизвикателство. Смятам, че "Герои" го е постигнала.
Лични впечатления: Това е една от много добрите книги-игри, които съм играл. Причините за това изброих по-горе - много добър стил на писане, много добра игра и арт. С други думи, на лице са всички неща, които търся в една книга-игра.
1 "Пет удивителни. Сигурният знак за побъркан ум." - Тери Пратчет, "Жътварят"
English
Коментари